Изгубил своето вдъхновение – 19.12.2011
Текст 1:
Странно как изгубил своето вдъхновение,
човек живее всеки ден с мисли разпилени.
Притеснен за утре, защото минало е вчера,
отговор на въпросите си не може да намери.
Утре е далече, а всъщност толкова близо,
сърцето му търпи, защото то е живо.
Живо е, тупти в гърдите постоянно,
изгубило вдъхновение, толкова е странно.
Живее човекът макар и като мъртъв,
с живот разпилян, ум объркан, но пъргав.
И пак постоянно в мисли разпилени,
човекът живее, изгубил своето вдъхновение.
Припев:
Не знаеш какво да очакваш
Нови върхове всеки ден изкачваш
Животът е роса върху тревата
Оставяш част от себе си, изчезнал в земята
Текст 2:
Оставам сам със себе си спокойствие да намеря
Толкова ли е трудно на някой да се доверя
Смел ли съм достатъчно нов живот да потърся
Имам нужда от миналото да се отърся
Поемам други пътища не мога да се спирам
Твърде дълго време чакал съм сега за да умирам
Чувствам полъха на вятъра в следващо ниво
Заминавам на далеч оставям своето писмо
Всеки има своя мисия и моята не е лека
Трудно се върви по неутъпкана пътека
Животът не е лесен, но пък за това е Божи дар
вдъхновение да черпим от своя олтар
Припев:
Не знаеш какво да очакваш
Нови върхове всеки ден изкачваш
Животът е роса върху тревата
Оставяш част от себе си, изчезнал в земята
Текст 3:
Където и да си този текст ще те последва
Минута след минута времето напредва
Хубаво е когато има някой с който да вървиш
Нови пътища намерил ще се вдъхновиш
Крачиш в дъжда и поемаш всички капки
Спокоен и преминал през нещастия и клопки
Локви навсякъде, виждам своя образ в тях
Борих се за щастие – нима това е грях
Не спрях за секунда, дълго сам вървях
В мрачен огън горях и до плевели вирях
Бях себе си, понякога не бях
Падах и ставах сломен, но никога не спрях
Припев:
Не знаеш какво да очакваш
Нови върхове всеки ден изкачваш
Животът е роса върху тревата
Оставяш част от себе си, изчезнал в земята