Куплет 1:
Неусетно годините отминаха бързо
сякаш кърпа на очите си бях завързал
и сега за миг я свалям след толкова много време
Избрал отдавна своя път, по който да поема

Довчера бяхме деца, в онези дни летни…
минават спомени…в ума ми мимолетни
Изпуснах…върнете лентата отначало

Къде са дните слънчеви, а магическото наметало?
 

Детство мое…реално и вълшебно.
Детство мое…така си ми потребно.
За всеки образ на дете с широка усмивка

остава завинаги хубав спомен, реликва

Макар и в трудни времена, бяхме щастливи

Тези дни за мен, остават просто несравними
Колко години отлетяха безвъзвратно
но всеки спомен е жив и всичко връща ме обратно.

Куплет 2:
Спомням си една нощ заспах като дете

сънен призори, вече не бях онова хлапе

Семнадесет годишен поел съдбата си в ръце

а онова сърце, ах онова смело сърце

колко пъти изгаряше…в капан на своите блянове

колко мастило изписано в спомени с тонове

спорове със себе си за бъдещи планове

и дарове на съдбата, и колко много ядове

Но ето, че пораснахме поели отговорности

за неволните обиди моля да ми се прости

Заспах като дете, а се събудих възрастен
душата ми бе стара…в много битки непобеден

и така ден след ден, времето изтичаше през пръсти

докато всеки продължаваше…себе си да търси

поели по различен път в своите приключения

оставили наследство за следващи поколения.
 

Припев:

Запази това, което някога..

било е в миналото радост за теб!

Почувствай в себе си свободата,

да мечтаеш винаги, щом музика звучи!