По малко умираме със всеки рефрен.

Минорен, тъжовен се губи в тъмата.

Улична лампа пресветва мъждиво.

Какво ли е важно в живота?

Отровни са изблици вън подредили

пътека от рошави врани.

Не блъскай в сърцето, ужасно човека -

че няма и как да отвърне.

Боли и прелива ненавист и гняв.

Претупква сърцето болнаво.

Ще има ли някога повече смях

във нашето светско бунгало?

Роптая си тъй, самотно тъжовен.

Убивам си скуката аз.

Ще хвърля и мрежата в сивата бездна

на живота си скучен за днес.

Тъжен, самотен, унил, пренебрегнат,

човекът у мен се заражда.

Колко ли мисли съм осигурил

за прозренията си важни?  

А слънцето грее и топли нозете ми - улични кобри, паважни.

Картонени кули строих, но в реалния свят

мислени клади издигнах.