Прости ми, мой неизживян живот! Когато трябваше – не те живях макар и късна истина – разбрах - изсъхнало дърво – не дава плод! Прости ми, мой неизживян живот
Простете, мои смъртни врагове! Простете – аз – дори не Ви убих, но на приятелите си – простих – Приятел – само в нужда се зове! Простете, че Ви нямам – врагове
Прости ми, непогалена любов! Прости неоправдания ми страх – Обичам те! – да кажа не посмях, а мислех, че на всичко съм готов Прости ми, нецелувана любов.
Простете ми, несбъднати мечти! Аз – вече с вас – отдавна се простих И само някой позабравен стих, сред самотата – тихо ми шепти, че плача… Ала вече – без сълзи.