Старата къща
Няма никой в старата къща,
и никой не ме е очаквал.
Мракът изплака от ъгъла,
когато отворих вратата.

Дрънват паяци лепкави лири
в предсмъртния марш на мухите,
грабват своите страшни секири
и живота до корен изсичат.

Само дъх на влага се вие
и свлича в очите ми пусти.
Нямам сили дори да извикам
от прокобния сън да събудя

тези нежни изгнили подпори,
ранените тъжни мазилки,
здравеца дъхав и двора,
изтлели в шепота на тревите

Няма никой и много е страшно
със самотата да свикна.
Ако покривът някога падне,
обещавам ви, няма да викам!

1991 г.