...Един Лист беше влюбен във високия фенер от другата страна на улицата. Чакаше с нетърпение есента, за да се откъсне от своето дърво и да прелети до него. Понякога споделяше болката си с Вятъра. Не му достигаше топлина и светлина.

   Есента дойде. Листът най-после получи свободата си и ...полетя. Нетърпеливо искаше топлина! И есенният вятър тутакси му я подари - залепи го на фенера, който почиваше в тревата под дървото....
   Листът остаряваше, сгрят от чуждата Светлина.
.
(непостановъчен нощен кадър)