Около час след започването на отлива.

Вече писах, че мястото удивително напомня Белоградчишките скали, с океан като бонус :) И, разбира се, някои от фигурите, както и в Белоградчик, си имат имена. Тази група скали са "Гъбата"; "Мечката" и ... онова другото, по-малкото, до "Мечката" -  няма име, оставам на вас да го кръстите... :)

Времето въобще не беше приятелски настроено, и това е един от малкото моменти на "просветване". Мъглата се стеле като тънка пелена  наоколо, но на моменти става толкова гъста, че лесно загубваш представа къде се намираш. Вятърът е много силен, направо пронизващ. Но и най-лошото време е такова, каквото е - истинско, част от природата.  И така го документирам. "Мъгливостта" може да се "изчисти" с почти всеки фотообработващ софтуер, но какъв е смисълът? Тези снимки ги оставих просто така, както са - без никаква обработка, за да запазя автентичността на пейзажа.