Последните есенни лъчи на слънцето събраха котаците от махалата върху затопления покрив на стария москвич. И той, милия, за пръв път от няколко години почувства, че е полезен и животът му има смисъл. Старото му акумулаторно сърце заби радостно и няколко едри сълзи се търкулнаха от изгасналите му фарове...