4 jun 2009, 8:55

"Малък и Велик. . ." 

Fotografía » Naturaleza, Paisaje
830 0 7

© Мария Аббас Todos los derechos reservados

. . . и с яростен замах бих защитавал най-пустия си ден и час, и миг...

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Шапчице, благодаря
    Аз не карам никого да ме харесва, но.. всеки има свое виждане. Радвам се, че сподели с мен какво мислиш. Сайтът е изпълнен с красиви, цветни снимки. Но това съм Аз. И така мога да снимам. По този начин чувствам.
    Симо - красиво!! Помниш.
    Благодаря на Всички.
  • Да... силна емоция!!!
  • Има емоция!
    Усетих я!
    Усмивки.
  • Не питай къде е Морето,
    което лети
    Морето е всичко което
    си целия ти...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=58955

    ...аз сънувам дъждовния плаж
    там е моят живот,
    моят странен и единствен
    словесен пейзаж...

    До дъно преобърнахме морето
    със пръсти, посинели от тъга

    Мислех си с пътуващ глас
    че съм сам - и вечен.
    Лъжех - а не знаех аз -
    че съм - малък и далечен.

    Не е измислица морето
    и щастието съществува!


    О, ще изрежа на скалата сива
    главата ти, косите разпилени...
    Да знаят колко си била красива
    жените неродени.

    Без монолози - пози и лъжи.
    И както в твоите дървета
    хлорофила -
    това което ми е дадено не ми
    принадлежи -
    принадлежа му аз със страшна
    сила.

    Не на площадите - а в нашите души
    Тя - Свободата - се изгражда и руши

    Какво, че той не знаеше да плува?
    Ний вярвахме, че ни спасява той.


    Не си ти по-могъща от кокичето -
    сестричето ми нежно по съдба

    Подобен на жътвар - със плащ
    захвърлен, с мозък треперещ -
    рисува той... Какъв абсент!
    - Здравейте, господин Винсент!
    Но вий сте трескав! Много слаб...
    - Как трескав? Аз рисувам хляб!

    И не зная защо, но не мога
    да приема, че всичко е просто
    акробатика някаква в тъмни
    и самотни квартири. Самотна
    и звънтяща възбуда, с която
    ме измамва коняка...

    Ах, колко дълго, дълго сме живели
    на сцената в различните спектакли!
    Кога луминесцентните кристали
    заместиха маслинените факли?
    И ти - красива в техните сияния -
    дойде при мене като от безкрая -
    за щастие ли, или за страдания
    - не зная!

    ...хвана ме. помня го.обичам думите му.
  • Еех морето...
  • Самота,тишина и студено... Поздрави за снимката!
  • просторно... обичам, когато валят.... слънчеви лъчи.... има едно особено настроение тогава... призрачно...
Propuestas
: ??:??