Това "пиле" е white-breasted nuthatch - не знам как е на български, в груб превод ще да е белогръд орехотрошач (да ме прощават орнитолозите за невежеството, макар че глаголът "hatch" e по-скоро "излюпвам".)

Това птиче не е от нашите "редовни" приятели, и се въртя, въртя наоколо. докато накрая се престраши и кацна (гладничко ще да е било...) Но преди да клъвне първото си зрънце гледаше така, сякаш искаше разрешение. Интересното беше, че не изяде семенцето, а го занесе на партньорката си, която чакаше на безопасно разстояние горе на дървото. По-късно се разрових и прочетох, че тези птички веднъж събрали се, остават заедно до живот. После и двете се престрашиха да си вземат още семенца.

Много е интересен начинът, по който се придвижват по дървото - силно напомня движението на кълвач (даже аз в началото си помислох, че са вид кълвачи). Когато пък "слизат" надолу по дървото, го правят с главата напред/надолу. Аз не бях виждала тези птички преди, докато не ги хванах в обектива - тези не са от доверчивите, просто предполагам надделя гладът ( а и ни наблюдаваха достатъчно дълго, докато се престрашиха. Освен това чикадиис цвърчаха толкова ентусиазирано - сигурно са им казали, че сме "безопасни").

Звукът, който издават е нещо като "whi,whi, whi" - писклив и ясно различим.

Опашките са много къси, а човките са дълги и вирнати нагоре.