Понесох се - не буреносно, с нежност да те прегърна от любов и честност. Виждах те - от разстояние зовящ. Достигам те - ала уви … мираж! Не срещам топлина в обятия. Разбивам се с писък в хиляди разпятия. Оттеглям се обратно в онова за мене непонятно съществуване. Притихнала достойно ще събирам всяка капчица бленуване и пак към тебе ще се понеса. Не може нищо да ме спре, защото ти си бряг, а аз любов, вълна... море!