8 jul 2009, 8:15

По следите на утихнали стъпки 

Fotografía » Otros
1130 0 20

© Ирина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имам кадър и само на горната част, който сам по себе си е завършен, но при публикацията идеята ми бе водеща и без стъпалата и натрапените слънчогледи по тях не бе завършена. Фабер, в крайна сметка отлично си усетил сблъсъкът между мен и светът тук Прав си за негоУмишлен е.
    За мен бе удоволствие да прочета разборът и анализите във вашите коментариЦенни са за мен! Благодаря за високата оценка на творбата ми!
  • ....следвам стъпките ти !
  • На мен също много ми хареса. И очевидно защищаваш тема и идеи, както си ги обяснила, и то успешно.
    Но като я разглеждах, видях какво би се получило, ако се остави само букетът от слънчогледи на фона на старата синя врата и камъка отдясно (без да се виждат долните слънчогледи) - ами великолепно, според мен! Слънцето е там - в остарялата, излющена светлосиня боя - символ на юга, както и слънчогледите впрочем и с избелялото на камъните от околни скали, галени от вятъра и жарени от същото слънце...
  • По стълбите към слънцето...
  • "Цветята са аранжирани, както и мястото им от мен (присъствам осезаемо) и в това съм вложила много символика. "


    Винаги може, а и трябва да има елемент на аранжиране, но в случая става дума за ПОДЧЕРТАНО аранжиране.Както отбелязах, резултатът е много добър, но има и известен конфликт, според мен между естествената метафизичност на обстановката,от една страна, и подчертаното аранжиране и известната аморфност и неопределеност на идеята и внушението, от друга! Т.е. ти си поела по-сериозна отговорност с изразената аранжировка, и , според мен, не си я развила и защитила достатъчно!...Все пак снимката е ценна, затова и и отделям толкова внимание! Поздрав!
  • Сигурно са заслужили цветята си...
  • Виждам, че тази фотографията е породила много и различни усещания във вас и ви благодаря за това, че сте им дали гласност
    Към Фабер. Искам да уточня, че ако исках да се гледа на нея, като на показана метафизичност, то сигурно щях да я озаглавя "Натюрморт". Определението за натюрморт, обаче е цитирам "мъртва природа" И аз категорично го отхвърлям в случая. Цветята са аранжирани, както и мястото им от мен (присъствам осезаемо) и в това съм вложила много символика. За хубаво или лошо, аз сме смятам за жива и одухотворена
    Повече от очевадно е авторството ми тук. Няма начин да публикувам нещо, на което да твърдя, че съм автор и то да не е пречупено през личният ми светоглед и усещане. Може би, ако правех паспортни снимки нещата щяха да стоят по съвсем друг начин
    Редакторче, благодаря ти за становището по въпроса. Съвпада с моето
    Знаеш ли, че малката частица слънце в долния край е неизменна част от композицията ми. Какво са слънчогледите, ако него го няма!?
    Благодаря на всички усетили по нещо от мен тук
  • Следите... остават
  • Пред една врата бурени, пред друга цветя...Всъщност дали не беше тази вратата с катинара...
    Живот!
  • Дори и нагласена , снимката е страхотна!!!Води към размисъл...
    Поздрави, Лотос!
  • Силно !
  • Ира, Великолепието тук е от асоциацията с гробища! Прекрасно е преклонението ти! Зем.
  • Е, това вече е невероятно!!!
    Много!
  • ....сякаш попаднах в малко селце,пред вратата на къща някъде из Северна Италия...
  • Харесва ми ярката, осветена от слънцето трева долу в ляво и пастелните, почти монохромни цветове в горната част на кадъра. Поздравления за снимката!
  • Красиво е! Създава уют.
  • Фотографията е много добра!
  • Най-малкото защото се променя, нарушава се метафизичността на снимката!
  • Идеята е супер!
    Дори и да са нагласени цветята, пак е страхотно... а защо пък да не са нагласени???
    Може би изострянето е малко в повече...
    Поздравления!
  • Снимката е много добро постижение в определена посока, но, според мен, е под въпрос момента на нагласеност на цветята!?...
Propuestas
: ??:??