" Цигарен дим, отровен дим... сълзите ми сега ще скрие, болката обаче дали ще може да прикрие? Димът - сив облак, пронизваща до костите миризма, която ни убива малко по малко, дали ще може да унищожи болката насъбрана в душата? Душата, която очаква нещо да запълни празнината.   


Цигарен дим, отровен дим... сълзите ми дали ще скрие? Облак, тъга в моите гърди от спомените ще се свие... цигара догаря, последна цигара догаря, а с нея... и нашата любов! "