И падат капки дъжд като жълтици,

за тях мечтае сухата земя

на облаците дъщери са,

избягали да търсят

покоя те на пепелта...

И капят кървави сълзици,

попиват те в черната земя,

оставяйки за миг следа

в сухата напукана земя...

А вехне нейде там, в безкрая,

един живот, мечтаейки самотно цвете

за малка капчица живот...