Туристическите райони са много забавно нещо - особено ако си фотограф и просто не щеш да ти се пречкат някакви двуноги, които нямат идея от коя страна се държи апарата... Да де, ама популярните места може да се окажат проблем (при това, по повече от една причина). 

Мястото на картинката се смята за родното място на Влад Тепеш (или Влад Дракула). Иначе, Сигишоара (на румънски) или Сегешвар (на унгарски) е много повече от това. Едно от основните качества на мястото е, че е зловещо. Супер средновековно (особено в стария град), но и адски безлюдно и зловещо ако се моткаш извън туристическия маршрут и във време, когато няма туристи. И аз така - инатливо и на пук на досадния румънски дъждец решавам, че ще се шматкам из улиците на града, когато вече няма туристи. За какво повече може да мечтае един фотограф - цял един стар град, обект на ЮНЕСКО при това, само за теб. И няма жива душа. 

Ето тук идва и основният проблем - когато ръми дъждец, следобед е в работен ден (те, румънците, си лягат рано), а ти си кинта и петдесет, малко не е много здравословно да се мотаеш по безлюдни улици. Тази точно не е от най-безлюдните, но определено плаши (през нощта още повече, но това ще го разказвам под някоя нощна снимка). А когато в радиус от поне два километра не се вижда и чува жив човек, а ти си в чужда страна, може да бъде мааалко плашещо. Но пък си струва, защото мястото е адски фотогенично. 

Иначе, единствения лек срещу гадния румънски дъждец (да не се бърка с английския гаден дъжд!) е силна доза непукизъм и една хартиена салфетка за предната леща на обектива :) Мястото иначе е толкова красиво и шарено, че ти се струва, че си попаднал в някой исторически филм.