"Есенна рапсодия"🎶🎶, 35/35 см

Отмина като вихър пролетта
и младостта обрулена отнесе.
Залутани да търсим любовта,
превръщахме живота си уж в песен.
Така от кръстопът на кръстопът
и лятото през пръсти се изниза-
нарамили мечтите си на гръб,
надмогвахме житейските капризи.
На прага сме сега на есента,
от грешки и от опит натежала.
И ето-пак ни буди любовта-
покорна, търпелива...някак зряла.
Сърцата ни са в приказен сюжет-
завихрят смело възкресени страсти.
Часовникът тиктака на без пет
и обещава късно, но заветно щастие.
И вплели сме един във друг души-
една красива есенна рапсодия
дълбоко в нас напиращо звучи
и пише цялата житейска философия.

Rozalia L