Някаква лудост неземна..., 60/40 см

Някаква лудост неземна
ме преследва със твойте черти.
И се губи във мен... И изчезвам
във безкрая на топли очи.
И мълчи тишината, пленена
от безумния вик на сърцето.
А светът.., смаян, тихичко стене,
сгушен в спрелия дъх на небето.
Само ние трептим онемели-
две души, спрели времето в полет.
Две души се преплитат във трели...
и в мечтите забравени ровят.
Две тела, покосени от спомен
за животи бленувани ласки...
И крила, приютили див порив
да се слеят без грим и без маски.

Някаква лудост неземна
превзема минути и дни...
Потъваме в приказна бездна-
аз съм в тебе, а в мене си ти.

Rozalia L