акварел,37/37 см
Отвъд изгубения свят.
Отвъд душите опустели.
Отвъд потъналите в хлад
сърца,до кокал обеднели.
Отвъд прегрялите стрелки,
дамгосващи изгубеното време.
Отвъд преглътнати сълзи,
от безчовечност онемели.
Отвъд пресъхналите хоризонти,
в които се надрастваха мечтите ни.
Отвъд несбъднатите спомени,
в които се удавиха очите ни.
Отвъд презряла суета,
безплодна завист и фалшиво щастие.
Отвъд Голямата игра
и всички пищно украсени маски.
Отвъд посоки и заблуди,
които ни заливат до безбрежност.
Отвъд развитийната лудост
и цялата житейска безнадежност.
Там някъде душата ми сама
преследва своите предели.
Там някъде...,отвъд"реалността",
в безплътен нежен стон ще ме намериш.
Rozalia L
