***

2 feb 2006, 20:25

Poesía

1060 0 0

Морска вълчица с разпенени клепки -
воят ми нийде не среща стена
пътувам в безкрайни и мокри полета
обречена вечно да бродя сама.
Поря с плътта си черната пустош
поря и диша със мене смъртта
плувам двете-навътре,навътре
към бездната топла-две тихи петна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas