* * *

preziosi (Пр)
21 23

13 feb 2006, 21:55

Poesía

701 0 1

Тя се гордееше :

„Щастлива съм”

и с всеки жест го демонстрираше.

Тя прокламираше:

„Бъдете като мен”

С очите властно приласкаващи

Към нейната илюзия.

„Погледнете ме!”

И аз погледнах .

Захвърлила душа

и втурнала се към нечия друга

една алчна жена,

нарекла се щастлива по принуда,

неразбрала за света

и мен,

че важно е страданието!

Щастливата душа

Не е достатъчно човешка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.