Ще те погледна и ще разбера,
съдба моя,
ще те погледна, но прости ми,
ще избягам.
Премного щастие за мене криеш,
надежда моя.
Не знаеше ли вече – нямям сили
да повярвам.
В моя свят на криви образи,ти,
мечта моя,
никога не ще влетиш,за да не можеш
да го промениш.





Мисля,когато ме докосваш нежно,
милост моя,
забравям се,когато ме попиташ
за живота.
Обикнах без душа,без мисъл,
без вяра ,
оставих гласа ти сам,далечен,без дума
за раздяла.


Жален писък,смешна болка моя.