Всички ме гледат странно и ме съжаляват-знам.
Не се ли чувстваш виновен?Не те ли обзема срам?
Който ме види ме потупва по рамото с тъга.
Съчувстват ми даже непознати че ме остави сама.
Вятърът ми шепне да не се боя.
Слънцето ми се усмихва и ме гали едва.
Дърветата протягат клони за да сгреят мойте ръце.
Тревата усеща колко е студено моето сърце.
Дъждът иска да изпие изпие мойте сълзи.
Земята усеща колко много ме боли.
Луната ме приспива с тъжовни песни през нощта.
Облаците ме събуждат и ми дават сили през деня. ...