" " "

28 dic 2005, 23:06

Poesía

624 0 2

" " "
И все се връщам някъде обратно -

там дето няма път,

там дето няма стъпки

и трябва слепешката да вървя.

Защо оставам винаги далече?

Посоката къде е ?

И колко дни ще трябва да мълча,

загледана нанякъде, където

съзирам твоята следа.

Следа ли е това

или ти не си ме викал?

Аз упорито тръгвам

и вървя.

Ти там си - зная.

Спокоен, тих и ироничен,

заслушан в моите слова.

Аз искам тебе да открия -

и да не се отричам

от бликащата подир

тебе топлина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

etbarzeva (Елена Бързева)

2006-01-12T17:27:57+02:00

Коста, благодаря! Радвам се, че ти е допаднало.
nostradamus (Коста З)

2005-12-30T14:41:30+02:00

Прекрасно написано изпълвашо душата и тялото до без край! №6