" " "
Не мога да забравя свободата,
която даваха ми твоите очи!
Не мога,
не - не мога!
О,Господи, къде си?
Моля те – кажи!
Не искам,
не, не искам
да спра да чакам твоите ръце!
Върни се,
погледни ме -
та аз дори не плача
от болка и от страх!
Не мога да намеря в никого утеха -
да искам мога само теб!
© Елена Бързева Todos los derechos reservados
Такава всеотдайност има само в жената. Хубав стих, Елена!