9 feb 2007, 15:48

* * * 

  Poesía
608 0 2

ПЪТЕКАТА

 Когато тръгна за дома си,
пътеката и падащият здрач
приемат стъпките самотни
с разбиране и тишина.

А в мен въпросът  си е същият –
къде е истината, дето търся,
каква е нейната цена?
Пътеката е дълга – време много,
но винаги си мисля все това.

Дали в душата си не нося
убиващ радостта кошмар?
Дали до другите ще стигна,
дали не лъжа себе си и тях?

Подреждам думите отново
и пак се търся в тях.
Простете, искам само да съм честна,
да бъда повече от самота.

Протягам молещо ръка
и чакам -
ще мога ли пътеката към себе си да извървя?!

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??