Когато тръгна за дома си, пътеката и падащият здрач приемат стъпките самотни с разбиране и тишина. А в мен въпросът си е същият – къде е истината, дето търся, каква е нейната цена? Пътеката е дълга – време много, но винаги си мисля все това. Дали в душата си не нося убиващ радостта кошмар? Дали до другите ще стигна, дали не лъжа себе си и тях? Подреждам думите отново и пак се търся в тях. Простете, искам само да съм честна, да бъда повече от самота. Протягам молещо ръкаи чакам - ще мога ли пътеката към себе си да извървя?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави
Ще можеш, убедена съм!