30 dic 2005, 18:55

* * * 

  Poesía
790 0 1

Вчера бях щастлива

и почувствах, че съм жива,

и пак ме изпълни плам,

и разбрах какво има там.

Всеки въпрос и съмнение

потънаха в забвение.

Всяка тежка мисъл и тъга

бяха заличени от една ръка.

Всяка болка и страдание

потънаха в морето от желание

душата ми с твойта да се слее

и слънцето пак да се засмее,

и светлина да ни озари

като че иска да ни подари

един едничък миг дори,

изпълнен с любов и мечти.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Споделената любов лекува всяка рана :о)) Браво много хуба стих :о)
Propuestas
: ??:??