Тичах цял живот по чуждите поляни.
Гледах и се радвах на чуждия успех.
Любувах се на нечии лица засмяни.
и нищо неполагащо ми се не взех.
В чуждите легла преспивах без задръжки.
И не просех чувства ,нито топлина.
Спомени напразни в ума не връщах
и не чаках никого и бях сама.
Но какво не ми достигна с теб не зная.
Непознатото в душата , как да го наричам?!
Но разбирам , чак сега , накрая ,
че не ми достигна малко , за да те обичам!