27 nov 2006, 16:09

* * * 

  Poesía
1053 0 12
Безпътни, непотребни и досадни са чувствата ми днес към теб... Пълзят по мен, оплитат в мрежи хладни душата ми - замлъкнал, изкривен тромпет!

© Диана Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тръгнах да си препрочитам неща в сайта и тук се спрях! Но не просто спрях, а направо "хлъцнах" от изненада, прочитайки последните два коментара! Не мога да ги възприема сериозно, защото ще означава, че понеже искреността и чувствата на стиха ми навяват тъга, направо съм за лечение! Странно! До този момент нямах подобно усещане! Но преди да ме "приберат" линейките, искам още веднъж да те поздравя за създадените образи, Диана!
  • И мен ме развеселява!
    Незнам защо !
  • хе ,хе , не знам защо ме развесели това стихче...аз ли съм изкривен...
  • Благодаря Ви!!!
  • Чудесно е, Диди!!! Поздрави!!!
  • Страхотно, в няколко реда!Поздравявам те за прекрасния стих!
  • Хубав стих!!! Много казваш с него! Поздрави
  • Браво!
    Тромпет...
    харесва ми това сравнение!
  • Много ми хареса. Браво!
  • Харесва ми! Поздравления! Не завиждам на този човек - истински нещастник! Защото може само да се предполага, какви са били тези чувства в самото начало! Искам да те чета по-често! И да успееш да разкъсаш тази мрежа от подобни чувства!
  • Дай го по-ведро
    Поздрав!
  • Тъжен,но хубав!
    Браво!
Propuestas
: ??:??