Когато ти се иска да заплачеш,
а очите ти са сухи за сълзи...
Когато ти се иска да извикаш,
а крясъка във теб мълчи...
Когато болката във теб пулсира,
когато целия гориш...
Когато душата ти умира,
Когато цял от яд кипиш...
Когато нещо в теб се къса,
а ти не можеш да го разбереш...
Когато нещо хубаво си тръгва,
а ти не можеш да го спреш...
Когато всичко се обръща,
доброто в лошо, лошото в добро...
Когато бягаш, без да се обръщаш,
усещаш коня без седло...
Тогава в миналото си върни се,
Задавящ се от яд и гняв...
Тогава в погледа ми потопи се
и знай – за тебе аз живях...
© Крис Todos los derechos reservados