Unicorn (Румяна Йорданова)
21 14
15 abr 2006, 20:08

*** 

  Poesía
917 0 3
***

Един мъж стои на кея,
вперил поглед в празното.
Мислите му все за нея -  
тласкат го към страшното. 
Сандъче той извади, 
отвори му капака,
в душата тъжни клади
запламтяха и заплака. 
С ръка погали той
оръжие студено. 
Вълк нададе тънък вой, 
сова изкрещя смутено. 
После изстрел. Тишина.
Ни вик, ни плач. Нито шум. 
Само ехо, тъмнина
и болка от един куршум.

© Румяна Йорданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Жените можете да постигнете всичко в живота, включително да ни превърнете от силни в слаби... Преди много години един персиец бе написал:
    Като малък отправях очи в небосвода голям,
    търсех аз рая и ада и други чудатости там.
    По-късно наставник-мъдрец ме поучи:
    - Запомни! Адът и раят са в сърцето ти само, Хайям!

    Колко ли е преживял лиричният герой на написаните по-горе прелестно сурови редове, за да посегне към пистолета? Много е хубаво!!!
  • Страхотно !
    Пишеш майсторски!
    6!
Propuestas
: ??:??