21 sept 2006, 0:29

*** 

  Poesía
632 0 1

         Ще дойда окъпан

         от лазура,

         ще бъда добър,

         нежен и тих.

         Ще целуна

         благоговейно

         ръката ти

         и ще ти подаря

         този стих.

         Ще те помилвам

по лицето,

от твойте устни

ще отпия

сладък сок,

а пред олтара

на сърцето ти

ще се помоля

с поклон,

смирено-дълбок:

Обичай ме,

любима моя,

с мене

безкрайно бъди!

Нека любовта

ни човешка

блести

като

далечните

         звезди.

 

20.09.2006 г.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??