* * *

12 abr 2006, 16:57

Poesía

1120 0 3

Мрак препъва краката ми,
обич дърпа косите.
Дните ми- недосгряти
ходят вече преситени...
Дните ми- посинели
стъпват вечно на пръсти
и надничат- не е ли
празнотата им пъстра...?
Недочути припадат
недоспукани мисли.
Вятърът нежносладък
става влажен и кисел. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas