17 jun 2006, 1:13

****** 

  Poesía
742 0 4
Защо, съдба, ти
тъй жестока си към мен...
Преди отне ми любовта,
а сега на далеч от мен
ще я отведеш.

Сърцето кървави,
сълзи пролива,
гърчи се и тялото,
последни глъдки
живот отпива...

Самота, явно твоя
съм сега, в твоите
покои спокойно,
без да се съпротивлявам
ще седя...

И когато мрак се
спусне над света,
тихо ще се сгушвам
под звездите...

И в букет от светлини,
ще търся най-ярката,
ще й се усмихвам...
Защото това ще бъде
нашата звезда...

Нашата звезда,
момче любимо.
Където и да си,
тя ще ни свързва
до края...

© Деница Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??