AREOLA (Ареола)
32 23
12 may 2004, 18:22

* * * 

  Poesía
1349 0 3
Не съществуваш!
Не съществува сърцето във мен,
не съществува лицето ти,както го помня.
Не съществува духът ти от мен уморен,
не съществува сълзата,с която се моля.
Не съществуваш!
Не крия в устните си кръв солена,
не помня името ти,каращо ме да проклинам.
Не пия живата вода,без глас ми подарена,
наречена любов,а в нея аз умирам.
Не съществуваш!
Не спирам там,където се предадох,
не смея да намеря там причината.
Не знам дали ме гони или се продадох-
останах пак подмината.
Не съществуваш!
И те няма,а си плакал.
И те няма-някой те обича.
И те няма,някой те е чакал.
Не аз.Който теб и себе си отрича.

© Ареола Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз не видях тежка символистична натовареност.Обаче има интересин моменти!Поздрав!
  • Честно на мен ужасно много ми хареса.НЕ знам какво да кажа Ванка,дойде и момента,когато мненията ни малко ще се различат,но може би затрудняването на възприемането на идеите е самият блясъкДавам оценка 6
  • Бояна, пишеш интересни прозведения, като тази констатация се потвърждава и от това стихотворение, но... като че ли има нужда малко да изчистиш стила си. На места се губи ритъма и това затруднява възприятието на идеите, които иначе са интересни и вълнуващи.
Propuestas
: ??:??