2 abr 2008, 21:51

* * * 

  Poesía » De amor
660 0 3

Ти ме остави, когато

заради тебе нараних.

Не те нарекох предател,

но така и не простих.

 

Сега се връщаш безумен,

с мълчаливо признание,

че си от самотата обрулен

и пак без троха разкаяние.

 

А аз те приемам безсловна,

да те отблъсна безсилна,

макар вместо обич и роза,

да носиш бъдещо сбогуване.

2005

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??