* * *

11 may 2006, 22:46

Poesía

847 0 1

Слънцето ме близна по челото,
заплете лъч в немирната къдрица,
подсвирна и намигна през стъклото
на шарената ми зеница.
Подръпна устните ми във усмивка,
изтри росата от очите,
за миг помислих си: "Щастливка!" -
щом слънцето ми е приятел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas