“Но този разговор убива истини.
И аз се чудя ти дали усети.”
Бояна Петкова

Да изпушим и тази цигара.
Да я оставим в пепелника –
оправдание, че никой не извика
след като седна
на два,три метра разстояние.
Да вперим поглед във вазата.
Между нас...и естествено празна.
Че кога подари ми цветя?Омразна,
ежедневна тишина.
Да си разкажем за Нея.
Как са децата ти?Мита за Медея?
Това ли те плаши?
Затова ли обличаш сакото сега?
Лъжи,лъжи,лъжи!Мълчи!
А дори не отвори уста.
Да те познавам така...
личи, че съм втора жена.
И след затрашната ти врата...
Тази вечер усещам истини сама.