24 abr 2006, 7:30

* * * 

  Poesía
741 0 4

 

Върна се и запали в мен чувства отдавна забравени.

Казваше ми думи, които ме накараха да се чувствам отново желана

и обичана.

Сън ли беше или реалност?

Игра на думи?

Тръгна си без слова... Тръгна си отново.

Остави ме да горя в пожара на чувствата си към теб.

Изгарям от болка...

Нека да изгоря на кладата и да възкръсна като птицата Феникс.

По-силна... не вярвам...

Няма да се възродя отново... не мога... този път - не...

Защо не ме взе със себе си? Защо не ме спаси този път?

Защо? Защо?...

Сега съм само пепел... и прах.

Дори няма кой в урната да ме положи...

Мъртва съм...

© Емилия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??