2 jul 2006, 15:29  

*** 

  Poesía
1253 0 5
* * *
Ще дойда пак със скитащия влак
след толкова безпътни гари,
за да се спра, за да усетя пак
ръцете ти – треперещи и жадни.
Ще дойда пак, за да ти кажа
Колко много искам с теб да помълча,
да се вслушвам в теб, а не във думите
за хиляди безсмислени неща.
Устата ми се схвана вече от приказване,
за да не чувам как сърцето ми мълчи ...
Но днес отново бие и разказва ми ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??