* * *

17 may 2004, 14:30

Poesía

1358 0 2

Искам да нямам ръце да те прегръщам

и устни също, за да не търся твоите да целувам,

мислите ми нека спят, в сърцето си да не те връщам,

очите ми нека отворени са, за тебе жадна да не те сънувам.

Ще избягам от теб, ще се скрия и недей ме спира,

не искам ръце към теб да протягам,

на душата си ще заповядам за теб да не живее или умира,

но от себе си дали ще мога да избягам?!

P.S. Виждам, трудно с мене свикваш и все още съм ти чужда,

с въпроси няма да те измъчвам вече.

Когато решиш, че от мене имаш нужда,

повикай ме, аз няма да съм далече.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Brian_ (Радо Мотърников)

2004-05-19T12:18:16+03:00

Ванка съгласен съм с мнението ти
suffer_angelus (Иван Атанасов)

2004-05-17T18:03:53+03:00

В първия куплет се забелязва тотална липса на ритъм. Без да се промени смисъла не вижам как може да редактира, но определено така не звъчи.
Втория и третия - аналогични забележки.
Други забележки - напрупването на едносрични думи (за да не) разваля гладкостта на стиха (поне в този случай).
Може би трябва да обърнеш малко внимание и на стила, за да може читателя да усети, да почувства емоцията, която влагаш в стихотворението.
Нищо лично, бих могъл да си спестя труда да пиша коментар или просто да сложа един суперлатив, но не мисля, че това е полезно. Надявам се, че видим още и по-добри твои стихотворения в най-скоро време.