***

25 jun 2007, 13:38

Poesía

985 0 5

Не искам,
прегърнала букета на търпението,
да гледам през прозорец,
който води мислите до никъде.
Не искам със болезнено видение
да затворя всяка глуха улица
и навсякъде да стигам с питане.
Омръзна ми от тичане
на място
и от на възрастни плача.
Искам всеки ден да раждам хляб,
заченат от мислите за бъдещето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas