5 feb 2015, 1:45

* * * 

  Poesía » De amor
889 0 3
Всяка нощ

Нощта си разплита косите и бавно се спуска
на онемелия град върху устните.
А някъде в тъмното залези още препускат...
Градът е без дъх, нощта е омайна и чувствена....

Нощта си съблича луничките и по небето ги пръсва.
Градът се разпада и тайни желания сбъдва...
Със тиха въздишка, заслепена от изгрева
Нощта си прибира косите и бавно си тръгва.

© Росица Сертова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Образно и много красиво. Поздравления!
  • "Нощно вълшебство"
    Разкошно!
    П.П.
    ... а, то си имало заглавие, голям съм заплес, видях само точките
  • Поздравявам те за новата ти творба! С малко думи много си казала.
    С интересни метафори и образно в един прекрасен стих!
    Нови творчески успехи и ведър ден!
Propuestas
: ??:??