28 may 2007, 21:27

*** 

  Poesía
625 0 6
Малка рана ти отвори,
дълбоко в моето сърце.
И сякаш зъл демон проговори,
каза: "спи завинаги, дете"!

И гледаш ме без жал,
и връщаш споменът жесток,
припомняш колко много си ми дал
и как винаги си бил моят бог.

Неблагодарна с тебе бях,
това го зная.
И живота си пропилях,
сега живея във безкрая.

Гледам те с очите насълзени,
отронва се дума сякаш лист
и устните от болка посинели,
обвиняват те... мой бисер чист.

"Защо не ме остави,
защо до мене беше?
Защо не ме забрави,
защо всичко ти търпеше?!"

Сега сама изкупвам си вината,
молейки се да простиш.
Но зная, не заслужавам добрината,
пак до мен ти да заспиш.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Много е силно! Браво Ади пишеш прекрасно
  • Благодаря,Део!
  • хаха....браво браво..
    абе защо търсите психоанализа в стиховете.
    мнооо си е добре
  • Благодаря ти Гали,за коментара,за хубавите думи и за това,че ме четеш!
  • Защо,мила"Но зная, не заслужавам добрината"?
    Има грешка-има и прошка!
    Поздрав за стиха!
Propuestas
: ??:??