kuku_vica (Лили Николова)
45 28
27 feb 2007, 13:33

* * * 

  Poesía
593 0 3
Потъвам някъде във необятното
и няма връщане назад.
Отрязах си сама крилете,
преди да се научат да летят.
А някога сред хорските насмешки
вървях със вдигната глава
и в миговете непосилно тежки
надсмивах се над слабостта.
Сега съм страшно уязвима,
защото във сърцето ми си ти.
Сега разбрах, че всичко има
възможност да ни раздели.
Сега не искам да посрещна края,
Не мога със страха да споря.
Че ти ще ме забравиш, зная,
но как със себе си да се преборя?

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??