* * *

17 ago 2006, 8:30

Poesía

989 0 5

Събуждам се от вечния кошмар,
луната сребърна поглеждам,
огрява теб и твоя дар -
букет от рози кървави и нежни!
Топла длан поставяш,
шептиш на моето сърце:
"До теб съм не се страхувай",
погалваш моето лице!
Плитката от страх и болка
бавно,с любов разплиташ.
гледам те с тъга,умора,
а после пак си тръгваш ти - отлиташ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas