28 jul 2006, 23:48

* * * 

  Poesía
724 0 5

***           

 

 

Да беше истински, макар

далече някъде закътан.

Да беше див като пожар

във мрака ми безпътен.

 

Да беше странник с прашни устни,

да бях аз истински добра,

тогава жаждата безвкусна

с целувка щях да утоля.

 

Да беше някакъв Ромео,

макар не Шекспиров герой,

последвала те бих в тъмата

да търсим заедно покой.

 

Да беше Дон Кихот безумен

във свойта мъдра слепота,

не Дулсинея щях да бъда,

а Санчо – с тебе до смъртта.

 

Да беше истински, макар

снежинка в топлите ми шепи,

в стиха си ще те сътворя,

за да те пазят вековете.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми, и нямаш нужда от снизходителност. Много от "зрялите поети" в този сайт, могат да ти завидят за това стихотворение, за светоусещането и поетичната чувствителност, които притежаваш!
  • много ми харесва и това
  • Много ми хареса!
  • Бъдете снизходителни, моля ви това стихотворение съм го писала в седми клас. Знам, че не е шедьовър, но реших да го пусна.
  • Много ми хареса!Поздрави!
Propuestas
: ??:??