2 oct 2007, 13:56

* * * 

  Poesía
694 0 6
                         ***

Лелея и терзая се във пламък,

във пот се будя посред нощ студена,

сърцето се размеква като камък,

а мисълта ми - тук и... устремена...

 

„Несвойствени мечти" - ще каже някой,
но има ли мечта една за всеки?
Защо се чудят, че не искам мрака,

а слънцето огряло днес човека!

 

Желанията трудно се постигат,

но щом е трудно - значи е красиво!

И дращейки нагоре, се издигат

първичното, изконното и диво!

 

Не искам никой тук да ме разбира!

Не искам съпричастност и отплата!

Ще бъда сам на моя връх! Красива,

ще гледам надалеч оттам зората...

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бре!
    Малко е опасно сам, горе, пред лицето на зората...Привиква се...
    Недей!
    Красотата е за споделяне... Не я попивай сам...
    Наслука!

  • Поздравления и от мен за хубавия стих!
  • Прекрасен стих!!!
  • Хубав стих, позитивен!Браво.
  • Желанията трудно се постигат,
    но щом е трудно - значи е красиво!
    ...
    Хареса ми!
    Поздравче!

  • хмм...много ми хареса!

    "Не искам никой тук да ме разбира!
    Не искам съпричастност и отплата!
    Ще бъда сам на моя връх! Красива,
    ще гледам надалеч оттам зората..."

    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??