* * *

14 ago 2006, 10:54

Poesía

580 0 0

Всяка тръпка живот има минало,
Скрило в свойта невидима сфера
Планини от минути, изминали
Дългия път от утре до вчера.

Всяка рана от болка в душата ми
С жест отмерен света прекроява
Обич-нежност и спомен от някога
Плачат в мен и от тях помъдрявам.

Всеки порив на фея-орисница
Проиграла хазартно мечтите ми
Се превръща в изстрадана истина,
Равнодушно жигосала дните ми.

Светла, тъмна - редуват се плочките
На живота ми в пъстра мозайка.
Но когато достигна до точката - знам,
Поне за миг лъч светлина ще сияе!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas