17 feb 2008, 1:35

* * * 

  Poesía
1041 0 1

Виждал ли си как на нeбето изгрява първата звезда?
И усещал ли си колко самотна е тя?!
И колко е щастлива, когато види другите звезди...
По-силно засиява и душата и от радост блести!
Танцува тя до зори из красивото синьо небе,

но ето го слънцето - отново дойде...
Да угасне звездицата ярка време настъпи,
душата и е толкова малка, а така силно я мъчи!
Не знам дали тази звезда е обич изпитвала,

но и аз като нея в самота съм се сгушила...
Очаквам да засияя и аз от радост заляна,

но уви, небето ми пусто е и сякаш кърви...
Изведнъж дъжд заваля и явно онази звезда
отново е познала тъгата!
Тази нощ тя знае, че за последен път така ярко сияе...

© Димитрийка Германова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??