Когато те видях за първи път с мен нещо,

дълбоко вътре настъпи някаква промяна,

цялата земя се беше преродила,

усетих вътре в мене някаква сила.

За тебе е любовта ми, за тебе е всичко дето имам,

за тебе ако трябва ще крада и ще убивам.

В прегръдките ти искам да заспивам,

да сънувам само твоето лице,

да целуваш от мен всяко кътченце,

до умора да ме гушкаш,

нежно да обвиваш твоите ръце,

с възхищение да ме наблюдаваш..

Да съзреш накрая любовта ми към теб.

Не знам как да го опиша, не съм добър поет..

А в действителност ти дори не ме обичаш,

не даваш пукнат грош за мен.

Чудя се дали ме мразиш,

че стоиш толкова далеч от мен?

Седя самичка на леглото,

мислите ми пак се струпват около теб..

Седя на прозореца и гледам навън.

Искам само да те видя поне за миг,

искам да те видя зад прозореца скрит.

Навън вали и ето виждам те на мокрия паваж,

протягам ръце, но това е мираж…

Оставам излъгана, болката ме убива.

За мен ти оставаш най - красивият спомен,

най - прекрасната мисъл … най искреното чувство.

Ти взе най - ценната част от мен

и ето настъпва следващият самотен ден…

Ти си толкоз хубав спомен неопетнен,

душата копнее за нещо, което не може да има…